ТП с няколко топлоизточника - слънце, вода, почва, въздух. На пазара вече има подобни ТП, отнемащи топлина от въздух или грунд/сондажна вода. Интересна е комбинацията на СК, ТП и топлинен буфер. Така се усвоява пълния капацитет на буфера, поради възможността на ТП да отнема топлина от него почти до точката на замръзване на водата. В добавка СК могат да работят в облекчен режим при ниски разлики входяща/изходяща вода. Възможни са много конфигурации на хидравликата и автоматиката в подобна система. По-долу в клиповете са дадени примери с подробни сметки и идеи.
Въздухът е дискутиран в някои теми тук като опция за топлопренасяне - слънчеви колектори и пр. Ползва се и понякога са допълнително или основно отопление и т.н.
Набързо нахвърлям полезни сламки, в случай на необходимост за изчисление.
Най-важното, специфичната топлина на въздуха при нормлани условия е около 4 пъти по-ниска от тази на водата. Т.е. ако имаме печка с водна риза, помпа и дебит на водата да речем 0.5 kg/s (30 kg/m), dt 10 oC, това са около 20 kW мощност. За въздух ще трябват или 4 пъти по-голям дебит при същата dT или 4 пъти по-голяма dT при същия дебит (в килограми!).
Изчислението като цяло може да бъде доста по-сложно, но като най-проста база се взема 1 kJ/kg специфичен топлинен капацитет за въздуха (спрямо 4.187 kJ/kg за водата).
Може да се ползва изобарна специфична топлина (топлинен капацитет) (при постоянно, неизменно налягане) или изохорна специфична топлина (при постоянен обем).
Въздухът е смес от газове, основно азот и кислород. Влияние указва и влажността във въздуха.
Масата на въздуха при стандартни условия е около 1.2 kg/m3
Здравейте, имам идея за съчетаване на плосък панел и вакуумни тръби. Целта е да се ползва добрата температурна изолация на вакуума и голямата площ на плоските панели. Като допълнителна характеристика е цената от около 50 лв/м2.
Самата реализация на соларният панел е следната:
1. Челен панел - структурен поликарбонат с висока прозрачност от 85 - 90 %. Дебелината на този слой на панела от порядъка на 6 - 10 мм. Тези листове се състоят от вътрешни кухини, които се вакуумират за да се осигури по-добра топлоизолация. Така реално топлопредаването става само по мостчетата поликарбонат, които свързват двата крайни слоя на листа. Тяхната дебелина е само около 3%, останалите 97% са вакуум. Топлоизолацията на един лист с дебелина 8 мм се равнява на около 20 - 30 мм фибран (по разчети). Самият поликарбонат е работоспособен до 130 градуса.
2. Работна абсорбираща пита - може да бъде изработена както стандартните плоски слънчеви колектори. Но мисля, че ако за целта се ползва втори лист структурен поликарбонат и да се пропуска вода през каналите, цената ще бъде по-приемлива.
3. Топлинна изолация на гърба - може да бъде изпълнена от всичко, но имайки предвид работната температура до 100 градуса, мисля че ще удачно да бъде фибран или стуропор с дебелина поне 2 см.
За моите опити взех лист поликарбонат с дебелина 6 мм от Практикер. Листа е извън всички норми като теглото му е 0.9 кг/м2 (с двете защитни фолиа) докато би трябвало да бъде 1.1 до 1.3 кг/м2. Листа издържа на натиск от 1.1 кг/см2 преди да се изкълчат мостчетата. Теста с реален вакуум също беше успешен върху проба 100 х 100 мм. Но при проба с вакуум и потапяне във вряла вода, панела се накъдри (без да се смачка), силиконовото уплътнение се развали и започна да изпуска.
Технически данни за поликарбоната: https://en.wikipedia.org/wiki/Polycarbonate
Цитат:An economizer display takes advantage of the fact that refrigeration systems have increasing efficiencies at increasing pressures and temperatures. The power the gas compressor needs is strongly correlated to both the ratio and the difference, between the discharge and the suction pressures (as well as to other features like the refrigerant’s heat capacity and the type of compressor). Low temperature systems such as freezers move less fluid in same volumes. That means the compressor’s pumping is less efficient on low temperature systems. This phenomenon is notorious when taking in account that the evaporation temperature for a walk-in freezer at −20 °F (−29 °C) may be around −35 °F (−37 °C). Systems with economizers aim to produce part of the refrigeration work on high pressures, condition in which gas compressors are normally more efficient. Depending of the application, this technology either allows smaller compression capacities to be able to supply enough pressure and flow for a system that normally would require bigger compressors; increases the capacity of a system that without economizer would produce less refrigeration, or allows the system to produce the same amount of refrigeration using less power.
The economizer concept is linked to subcooling as the condensed liquid line temperature is usually higher than that on the evaporator, making it a good place to apply the notion of increasing efficiencies.[1] Recalling the walk-in freezer example, the normal temperature of the liquid line in that system is around 60 °F (16 °C) or even higher (it varies depending on the condensing temperature). That condition is by far less hostile to produce refrigeration, than the evaporator at −35 °F (−37 °C).
Макар горният пример да разглежда случай с хладилна камера, ще дам моята интерпретация за термопомпа въздух-вода за отопление.
При отнемането на топлина от фреона течна фаза (кондензатора, този, който топли водата или директно помещението) остава топлина. Няма как радиаторите да ги греем на 50 градуса примерно и фреонът да се връща с 15 (е, може и да има, но общия случай не е такъв).
Тогава какво правим с този фреон, който е примерно 30 градуса. Ако радиаторите не могат да охладят повече водата, тогава можем да доподгряваме входа на чешмяната вода. Тя е примерно 8-10 градуса и определено ще имаме файда да я загреем до 20-30 градуса.
Ако ситуацията не позволява това, тогава този фреон може да се ползва, за да подгрее вече изпареният фреон от изпарителя на външното тяло.
Акцентирам, че се доподгрява вече изпареният фреон!
Какво се случва?
Кондензираният (течен) фреон, който преди малко беше на 30 градуса (условно) се охлажда допълнително и става с някаква по-ниска температура (например 25 градуса). Фреонът в изхода на изпарителя (непосредствено преди компресора) се доподгрява. Налягането в контура между ТРВ-то и компресора се покачва още малко (защото фреонът е още доподгрят).
Поради това, че в кондензатора и по линията преди ТРВ-то фреонът пък е допълнително охладен (а той е охладен, защото изпареният фреон е със силно отрицателна температура) налягането в контура с течната фаза пада.
Така от една страна компресора е разтоварен в всмукателния такт (от изпарителя) и също в нагнетателната част.
Освен това, струва ми се, латентната енергия във фреона е малко по-голяма, защото е изпарен от по-ниска температура? Това не ми е съвсем ясно, така че не го приемайте за чиста монета.
Сега струва ми се на някого би му хрумнала идеята да вземе да навие 10-20 витки с тръбата с течна фаза в задната част на тялото и да охлади още фреона (преди ТРВ-то), но тогава отнетата топлина трябва да бъде уловена от топлообменника, освен това топлоносителят е въздух (= влошено топлоотнемане) и за капак температурата на въздуха колко да е... 0, -5, -10... -15... Докато струва ми се изпареният фреон в изхода на изпарителя (преди компресора) е с още по-ниска температура. Така икономайзера в прикачените картинки става най-смислен.
Идеята да се подгрее вече дроселирания фреон между ТРВ-то и изпарителя, за да се повдигне температурата на външното тяло и да се предотврати заскрежаването изисква един вид изпарения фреон в изпарителя да е с положителна температура. Тогава как ще отнеме от температурата на външния въздух, ако не е по-хладен от нея? Няма как. Напротив, ще отдаде.
Пиша тук, за да не отвличам темата на getca, а и да не става там манджа с грозде (btw трябва да разделим отделните коментари в нови теми - проекти на авторите).
Към този момент имам 62 ребра с 0.4 л вместимост и 70 метра тръба ф20 - вътрешен диаметър - 15мм.
Изчисленията за водния обем на системата са съответно 24.8 литра за радиаторите и 12.3 литра за тръбите - общо 37 литра (формулката за обем е V=pi * r^2 * h).
В този сайт ( https://www.aelheating.com/how-to-calculate-delta-t/ ) показват как се пресмята dT. При температура в стаята 20 градуса, температура на водата 60 градуса и температура на връщаната вода 40 градуса (това май е много?), ще има dT от 30 градуса ((tin - tout)/2)-troom. По спецификация тези ребра (h500) имат грубо 60 вата мощност при dT=30. T.e. радиатор 10 ребра е с еквивалентна мощност 600 вата.
За точност на сметката -> 52*60 + 10*47 = 3590 вата или грубо 3.6 kW.
Мда.. 3.6 kW постоянен това по лични виждания е предостатъчен за поддържане на температурата. Но при по-големи студове ще трябва да се вдига температурата на водата... А и това е при доста ниска температура на изходящата вода и 20 градуса стайна температура, което може би е малко малко...
Изходни данни:
- Автомобил Honda CR-V;
- ДВГ 2000 куб.см;
- LPG АГУ > Редуктор-изпарител R-Uno;
> ECU Bardolini Compact (Vega);
> Инжекторна рейка Rail, вероятно 3Om;
> Дюзи, вероятно 2.2mm за диференциално налягане 1.5Bar;
> OBD комуникация няма.
След като си направих кабел за диагностика на BSM уредбата започнах внимателно ровене по настройките. Оказа се, че при монтажа юнаците са пуснали автоматичен режим и рекли "Готово!". Правеха ми впечатление вибрации на мотора при превключване бензин/LPG и гаснене при обратното такова. Но вървежът и разходът на гориво ме устройваше с малки забележки, така че си карах така около 2г.
След няколко включвания на кабела и умуване върху картинките стигам до следните изводи:
- Ламда сондата показва богата смес на празен (ПХ);
- Бензиновите времена са по-малки с 0.3-0.4mS на газ;
- Кривата за фина настройка е почти хоризонтална ;
- Диференциалното налягане пада с няколко десети при рязко натоварване;
- Сместа е преобогатена при незагрял оптимално двигател.
Тъй като не се ми ясни доста неща, сядам да ровя в мрежата за да не откривам топлата вода. Оказва се, че:
- Бензиновите времена задължително трябва да са приблизително равни при работа на двете горива;
- Времената на обикновените газови дюзи на ПХ да са в интервала 3.6-4.2mS;
- Ламбда сондата да си рисува синуса на ПХ.
Почвам да си играя с коефициентите на кривата в лявата част ПХ-средни обороти и я правя плавно падаща. Налягането е 1.5Bar за конкретния диаметър дюзи. Сондата започва да рисува правилната крива на ПХ. Превключването на горивата вече е плавно и безпроблемно. Допълнително задавам корекции по налягане и температура на газа.
Дотук добре, но ще гоня максимума на възможностите по-натам, опитвайки се да изравня бензиновите времена в реални условия на движение, което си е играчка
;