Предварително пояснявам, че акцентът в темата е на радиочестотното или електромагнитно "замърсяване", електросмог, на наглийски dirty electricity, струва ми се, че в някое видео чух и toxic electricity.

Търсейки информация за спектра на LED/CFL лампи попаднах на много потребители, които измерват електромагнитното замърсяване породено от този тип осветителни тела. То се дължи най-вече на управляващата електроника.

Така, в тази тема ще споделям малко данни от измервания на мощност и енергия на СК (каквото има).

Първите стъпки, макар и далеч от идеята за адекватно измерване, са вече направени.

В прикачения файл sensor.txt са данните за наблюдение на първия сензор в реално време (благодарение на emm).

В момента конфигурацията е единична вакуумна тръба с метална кана на върха. Измерването е в дъното на каната. Системата побира 4 литра вода (подлежи на уточнение). Тъй като каната е неизолирана съхранената енергия постоянно се губи и измерването не е адекватно, но дава бегла представа какво се случва. Първите данни са загряване на водата със 7 градуса за 1 час.

Прикачени файлове

  sensor.txt (Размер: 81 bytes / Сваляния: 622)

Малко подробности за въпросната анодна защита.

Източник: https://fazomer.com/blog/istina-anodna-z...a-boyleri/

Цитат:Всички производители слагат всевъзможни лепенки по бойлерите с надпис „Анодна защита”, гаранция 5 или 10 години и други рекламни трикове.
Това понятие „Анодна защита“ е грешно и сега ще ви изясним подробно принципа на работа и функцията на защитите поставени в бойлерите.
Съгласно електрохимическите методологии за защита от процеса на корозия, да се защитим анодно даден обект от метал, той трябва да е свързан към положителният „+“ полюс на източник на постоянен ток, какъвто просто няма в никой бойлер. Отрицателният полюс на източника да е свързан към някакъв метал, така че и метала, и обекта да са в някакъв тип агресивна среда.
Анодната защита, всъщност на практика действително прекратява корозията, но при конкретни условия и непрекъснатото наличие на постоянен ток. Ако протичането на ток спре по някаква си причина, защитата се превръща в един вид катализатор на реакцията и на практика ускорява корозията. Тя е опасна и се ползва в конкретни строго специфични случаи и силно агресивна среда. За пример мога да дам: Цистерните за превоз на сярна киселина – те се защитават по този начин. Анодна защита никога не се използва за битови цели, особено пък за битови електрически бойлери!
В бойлерите се използва катодна или по-конкретно протекторна защита, която грешно е наричана „анодна“ от производителите. Тя представлява един най-обикновен прът с дължина около 20-30 см изработена от цинк или магнезии.
В образувания галваничен елемент, казана на бойлера се явява катод, а функцията на анод се изпълнява от пръта и на практика, всъщност се разтваря пръта, а не казана. За да увеличим живота и да ограничим броя на поправките на бойлера, е достатъчно да сменяме през даден период цинковия прът и казанът ще е защитен от корозия.

Цитат:Информация: анодният протектор служи за допълнителна защита на анода от електрокорозия. Свързва се към заземителния проводник и създава защитен потенциал на вътрешната повърхност на водосъдържателя. В зависимост от електропроводимостта, киселинността и температурата на водата се определя експлоатационния срок на анода. Обикновено до 5 г.

Най-евтиният вариант за съхранение на (топлинна) енергия е боилер/воден буфер. Цитирам изчислението на енергията (има я на много места в нета)

Цитат:Q = cp * m * dT
Q - количество топлина [kJ]
cp - специфичен топлинен капацитет, за водата е 4.19 kJ/kg
m - маса
dT - температурна разлика

За подгряване на 1 кг вода с 1 градус сметката е 4.19kJ * 1 * 1; това са 4.19 kWs (киловат-секунди) или 4190/3600=1.164 Wh (ват-часа).

Идеята е да се ползва кабел за данни от стар мобилен телефон с конвертор RS232 към USB. Газовите ECU комуникират също по сериен интерфейс - общ, Rx, Tx (при някои е изведено и +12в). Остава само да се намери подходяща 4-пинова букса и съответния софт. Е... и да се пита чичко Гугъл за съответствието сигнал-пин, макар че с мултицет на обхват 20в без проблем става. Важно е захранващите линии да са на местата си, сигналните и да се разменят няма проблем.
По този начин успешно е изработен кабел за BSM LPG инжекция от такъв за стар телефон Сименс с чип CP2101. Буксата е модифицирана от захранваща за 3.5" флопи диск.

Източници:
Как да си направим Диагностичен кабел за ГИ
Кабел за връзка с газов инжекцион Bardolini/CarGas/DreamJet

Позволявам си да копирам тук тази интересна тема (с позволението на Bat_Vanko).
Източник: http://mazeto.net/index.php/topic,9955.msg84887.html

Цитат:Асиметричният трансформатор е разновидност на трансформаторите, но с различна магнитна връзка между двете намотки. Според съществуващата теория магнитната връзка между две намотки се осъществява чрез магнитните силови линии които едновременно пресичат и двете намотки. Тези магнитни силови линии които се затварят само около едната намотка предизвикват така нареченият "разсеян магнитен поток" и не могат да предизвикат индукция в другата намотка. От тука следва извода, че при разлика в броят на силовите линии излизащи от едната намотка и обхващащи другата, може да се получи различна магнитна връзка между намотките. Съществуването на такива асиметрични трансформатори не се изключва като възможно от теорията.
Пример за такъв асиметричен трансформатор е следната конструкция:
Върху пластмасова тръба Ф 110 мм и дължина 150 мм се навиват 104 навивки с проводник 1.5 мм2. Концентрично в нея се поставя друга пластмасова тръба съответно с диаметри Ф75, Ф60 и Ф50 мм и дължина отново 150 мм. Броят на навивки за всяка една от тези тръби е различен и варира между 80 и 103 навивки. За всяка различна комбинация между външната и вътрешните тръби се прави измерване на магнитната връзка между външна и вътрешна намотка. Измерва се напрежението на една намотка от първичната и вторичната страна. Съотношението между тях на празен ход формира магнитната връзка в съответната посока. В първичната намотка се подържа резонанс с честота около 2 kHz. Измерва се изправеното и филтрирано напрежение - това представлява пиковата стойност на синусоидата.
1. При комбинацията Ф110 мм и Ф75 мм бяха измерени следните резултати: магнитна връзка външна/вътрешна намотка - М=0,44; магнитна връзка вътрешна/външна намотка - М=0,91. Съотношение на площите обхванати от външната и вътрешната намотка - около 2:1 (не може да бъде посочена по-точна стойност поради това че намотките са на няколко слоя).
2. При комбинацията Ф110 мм и Ф60 мм бяха измерени следните резултати: магнитна връзка външна/вътрешна намотка - М=0,30; магнитна връзка вътрешна/външна намотка - М=0,88. Съотношение на площите обхванати от външната и вътрешната намотка - около 3:1.
3. При комбинацията Ф110 мм и Ф50 мм бяха измерени следните резултати: магнитна връзка външна/вътрешна намотка - М=0,21; магнитна връзка вътрешна/външна намотка - М=0,90. Съотношение на площите обхванати от външната и вътрешната намотка - около 4,5:1.
Теоретично при промяна на обхваната площ от вътрешната намотка съответно пропорционално на нейното намаляване намалява и коефициента на връзка от външната към вътрешната намотка. Това се потвърждава и от проведените опити.
В случая когато първичната намотка се явява вътрешната, теоретично отново би следвало да има намаляване на магнитната връзка вътрешна към външна намотка при намаляване на нейният диаметър. На показаните графики от проведена симулация с програмата Maxwell на Ansoft се вижда този тренд, макар и не пропорционално, но намаление би трябвало да има. Но това не се потвърждава от опитите - там се вижда устойчиво задържане на коефициента на магнитна връзка до почти константна стойност от 0,90.
Според мен единственото възможно обяснение за това разминаване между теория и реалност е възможността магнитната индукция да се поражда от обема който обхваща и да не е свързана с магнитните линии или поне да не зависи изцяло от магнитните силови линии. Това напълно противоречи със съществуващата теория за начина на предаване на електричество между две магнитно свързани намотки.

Цитат:Продължавам опитите с асиметричният трансформатор, целта е да се разбере начина на предаване на реакцията на Ленц при трансформаторите.
Беше направено измерване на ъгъла на дефазиране:
- дефазиране между тока и напрежението на входният контур при резонанс - дефазиране 85 гр;
- дефазиране между ток и напрежение на изход при активен товар - синфазни;
- дефазиране между входен и изходен ток - 80 гр;
- дефазиране между входно и изходно напрежение - почти синфазни;
Към последната конструкция с вътрешна тръба Ф 50 мм беше добавен феромагнитен екран межди двете намотки, но максимално близко до външната. Дължината на екрана е 100 мм което е с около 30 мм по-късо от самата намотка. Магнитната връзка външна/вътрешна намотка - 0,02, при 0,21 при конструкция без екран. Магнитна връзка вътрешна/външна - 0,45, при 0,90 при варианта без екран. Товарната характеристика на конструкцията с феромагнитен екран е значително по силно намаляваща в сравнение с изходната.

Цитат:Днес продължих опитите по асиметричният трансформатор, но с по малък диаметър на вътрешната намотка. Върху тръба Ф40 мм навих 127 нав. проводник, като дължината на намотката е 130 мм. Другата намотка отново е навита върху тръба Ф110 мм, дължина 130 мм, 104 навивки. Двете намотки са центрирани една спрямо друга. Коефициента на магнитна връзка външна/вътрешна намотка е 0.13, докато коефициента на обратната магнитна връзка (вътрешна/външна) се запази - 0.87.

Изхождайки от предположението, че се получава излъчване от обхванатият обем, то би трябвало при преместване на вътрешна по-къса намотка спрямо външната по-дълга да се получи плато в стойността на индуцираното напрежение докато вътрешната е обхваната изцяло от външната. Това предположение не се потвърди. Диаграмата има максимум, това би се случило ако връзката между намотките се осъществява чрез магнитни линии или чрез излъчване от обема във всички посоки (а не само радиално каквото беше първоначалното ми предположение). На графиката е показано коефициента на магнитна връзка във функция от аксиалното изместване на двете намотки. Вътрешната в случая е с дължина 60 мм и диаметър Ф60 мм, докато външната - Ф110 мм и дължина 130 мм.

Цитат:Здравей, x_name41
със сигурност има и други разновидности на изпълнение на асиметричният трансформатор.
Но не всеки асиметричен трансформатор работи както ние искаме. При направените от мен опити с трансформатор с геометрична асиметрия, се оказа че няма повече енергия от вложената. При всички размерни асиметрии КПД на трансформатора беше под 1. При схемите с по-голяма асиметрия дори и товарната характеристика на ставаше по-силно намаляваща, в сравнение с тези с по-малка асиметрия. Причината според мен е, че всички трансформатори имат общ обем, и самата реакция се предава през него.
За да избегна това направих нова схема на трансформатор с обемна асиметрия на стойност 3. КПД на новият трансформатор се повиши близо 3 пъти спрямо изходната схема - от 0.5 до 1.35. Но въпреки това повишение, КПД на цялата схема (вкл. трансформатора и електрониката) остана под 1.
Предстоят нови опити за изследване на причините за това явление.

http://mrsdlovesscience.com/realtivehumidity/pg12b.jpg

http://www.uigi.com/UIGI_SI.PDF

https://www.psychrometric-calculator.com...irWeb.aspx

https://www.youtube.com/watch?v=s7J6R9wECh8

Прикачени файлове

  UIGI_SI.PDF (Размер: 67.45 KB / Сваляния: 970)

Дадени са различни графики. Източникът е посочен под всяка от тях.

Още информация за фазовите диаграми: https://en.wikipedia.org/wiki/Phase_diagram

Вода:
   
https://www.ohio.edu/mechanical/thermo/p...water.html
http://www1.lsbu.ac.uk/water/water_phase_diagram.html



HFC-134a
   
http://www.celsius-process.com/_it/chimica-verde.php
   
http://www.allchemi.com/download/tables/HFC-134a_SI.pdf



R-22
   
   
https://www.chemours.com/Refrigerants/en...lpy_si.pdf
За четене: http://forum.napravisam.bg/viewtopic.php...8&start=20

R-410A
   
https://www.chemours.com/Refrigerants/en...A_push.pdf

Източници:
http://www.businessedgeltd.co.uk/master_...lained.pdf
ivancovs.com/wp-content/uploads/2010/10/Freon_Thermodinamic_diagrams_i_lgP.doc
http://allrefing.ru/images/sampledata/te...lgP%20.pdf

Цитат:ЛИТЕРАТУРА.
 

1 – Основы холодильной техники. Доссат Рой Дж. Пер. с англ.- М.: Легкая и пищевая промышленность, 1984 , 96 с.

2 – Основы холодильной техники и технологии пищевых отраслей промышленности. Шавра В.М. М.: ДеЛи принт, 2002, 39-40 с.

3 – Основы холодильной техники. Под общей редакцией Акимовой Л.Д. М.: 1996, 23 с.

4 – CoolPack ver. 1.4. A Collection of Simulation Tools for Refrigeration. Department of Energy Engineering. Technical University of Denmark

Прикачени файлове

  Pressure Enthalpy Explained.pdf (Размер: 1 018.13 KB / Сваляния: 4772)
  i-lgP .pdf (Размер: 4.32 MB / Сваляния: 1906)
  Freon_Thermodinamic_diagrams_i_lgP.doc (Размер: 4.07 MB / Сваляния: 663)

Природен газ

37-41 MJ/m^3 или около 10-11 kWh

Източници:
http://hypertextbook.com/facts/2002/JanyTran.shtml
http://www.convert-me.com/en/convert/energy/cmsgas.html

http://www.eng-tips.com/faqs.cfm?fid=1062
http://vtdrive-technology-limited.blogsp...-mode.html