Тъй тъй, нямаме раздел за горене и първобитно отопление, ама моя опит с отопление с климатици (въздух-въздух) не е удовлетворяващ (студено на пода, прахоляк, неблагоприятна среда), та планираната комбинирана система (за да сме в раздела все пак) е термопомпа въздух-вода (за по-топло време, напр. над 5 градуса външна температура) + котле/печка на дърва (и каквото има по двора - листа, клони) - за по-студено време или за мощно отдаване на топлина (ако с термопомпата ще се поддържат 5-6 кВт топлинна мощност, с печката ще се отдадат 20-30.
За сега термопомпата я няма
Бягам от пелети, защото са скъпи и е вложена достатъчно много излишна енергия в производството им (машини за дробене, сушилки и прегрята пара). На всичкото отгоре са некачествени и с голямо съдържание на вода. Необосновано.
Естесвено, губи се автоматизацията, но за нея има засекретен план
По отношение на горенето - целта е да се постигне пиролизно горене - дървеният материал да е загрят и да пуши, но с минимално подаване на въздух (кислород). Смесването на пушека става с нагрят въздух в друга камера (или в същата камера, но в друга част). Резултатът е по-добро и пълно изгаряне. Коминът почти или изцяло не пуши. В крайна сметка целта е да не тровим комшиите и да спестим дърва!
На първо място от моя скромен опит е необходимата температура на вторичния въздух (който трябва да е загрят). Дори при добре загрята печка, ако вторичният въздух не е достатъчно загрят, пушекът не се възпламенява и печката гори стандартно.
Слагам няколко линка за допълнително четене, като акцентът е температурата на прегрятия въздух.
Тук ще нахвърлям полезни линкове и информация при проектирането на платки с KiCad (Eeschema, pcbnew). Като цяло софтуерът е приятен, но има кусури, които трябва да се назубрят.
Инсталиране на библиотеки.
Обичайно инсталаторът добавя и стандартните библиотеки. По-добре е обаче да инсталирате програмата без библиотеки, а да поддържате git хранилище, което да обновявате редовно, когато пожелаете.
модели (symbols) -> https://gitlab.com/kicad/libraries/kicad-symbols
корпуси (footprints) -> https://gitlab.com/kicad/libraries/kicad-footprints
Пътищата се настройват в Preferences - Configure paths. При първо пускане на програмата и настройване на тези пътища, при опит за отваряне на symbol или footprint редактора, ще получите съобщение за избор на таблица (не помня точното наименование, но трябва да изберете съответен файл). Този файл е:
sym-lib-table за символите
fp-lib-table за корпусите (footprints)
Като горните файлове се намират в съответните директории.
Като цяло в KiCad се работи бързо и удобно с клавишните комбинации. Списък на асоциираните клавиши може да видите от Help -> List hotkeys или натискайки Ctrl + F1.
От възможностите поставяне на символ (place symbol), захранване (place power port), писта (place wire) към основната функция - избиране (select item) се преминава с Esc. Самите функции се избират с:
a - place symbol - добавяне на компонент
p - place power port - добавяне на захранвания и маси
w - place wire - добавяне на писта
l - place net label - добавяне на "етикет", наименование на писта. Целта е да се именоват пистите/електрическите връзки, за да не се превърне схемата в паяжина.
e - edit - редактиране на символа - референция, стойност, футпринт и др.
m - move - премества селектираното (или намиращото се под мишката)
Del - изтрива селектираното или намиращото се под мишката.
Добавянето на библиотека към sch файла става от Preferences -> Component Libraries.
(да допиша добавяне на пътищата в .bat файл и зареждането при всяко стартиране?)
Pcbnew
Ротацията на елемент става с преместване на мишката върху него и натискане на клавиша r (дясно завъртане). Не е нужно кликване.
Преместването на елемент става с преместване на мишката върху него и натискането на клавиша m (move). Не е нужно да се кликва. В случай, че под мишката има повече от един обект (текст и т.н.) излиза уточняващо меню.
Добавянето на дупки (via) става със същия инструмент за писти (виж десен бутон, place through via след първоначално кликване върху слоя) или v.
Изминатото разстояние (с мишката) се вижда в долния десен ъгъл, dx и dy се нулират с шпация (space, интервал).
Размерите на пистите могат да се зададат (предефинират) от Design Rules -> Design Rules -> Таб Global Design Rules -> долу вдясно Custom Track Widths. След като си запаметите няколко размера (аз ползвам 0.1, 0.25, 0.5, 1 mm, при чертаенето на писта се избира десен бутон -> Select Track Width
При очертаването на размера на платката и полигони е удобно курсорът на мишката да се промени с бутона Change cursor shape (шести бутон от лявото меню) - показва хоризонтала и вертикала през целия екран върху позицията на курсора.
Цитат:The Basic principal of operation is to first charge the air flow either positive or negative, using a High Voltage Source of typically 4,000 to 6,000 Volts. Than past this air flow between sets of oppositely charged plates.
(Voltages greater than about 6,000 volts can create some Ozone, which can be harmful to a persons health and voltages less than 4,000 volts doesn't effectively charge the particles in the air.)
These positive and negative plates are alternately stacked as Positives and Negatives, about 0.2 inchs apart one on top of the other, so there is significent area for the volume of air to flow freely and at a relativel slow speed through the spaces between. As the air passes between these plates, all particles of matter will be Rejected from the Like charged plates and Attracted to the "Opposite charged plates".
This is simular in principal to rubbing a balloon on your hair which will than allow it to stick to a wall.
One Essential feature is to have the plates deep enough to allow for the rejection and attraction of the small particles. The other essential is to have a Relatively Slow Air Flow across each plate.
Both these design features give the particles more chance to attach themselves to the opposite charged plate.
A well designed filter will have plate with a depth of 5 inches Minimum. With as many stacked plates at your desired width to allow for a "gentle flow" across each one.
Pre-Filter: It is also a good idea to have a very simple screen filter, to catch "Larger particles of "Lint" as these can clog up an electrostatic filter quickly, but the electrostatic plates and Pre-Filter Screen, never need replacing, just a good washing from time to time.
Случайно попаднах на една статия, която цитира повишение в изхода от 2 пъти, за съжаление с много малки сойности - мощността е измерена в пиковати.
Накратко обяснението е, че колкото е по-ниско захранващото напрежение на светодиод, толкова е по-ефективен. Хората са го захранили с 30 пиковата и са измерили светлинен поток от 69 пиковата. Не съм запознат с физиката на процеса, но в директен превод статията пише
Цитат:"... при възбуждане от определено напрежение електроните и дупките имат определена вероятност за генериране на фотон. Изследователите не са се стремили да увеличат тази вероятност, ..., а са се възползвали от малки количества излишна топлина (?), за да излъчат повече мощност от консумираната. Тази топлина идва от вибрации в атомната решетка, които възникват от ентропията.
Този процес охлажда леко свеотиода, карайки го да прилича на термоелектрически охладител. Тъй като охлаждането е недостатъчно за практическо приложение на стайна температура, потенциално ефектът може да се позлва за осветление, което не отделя топлина. Използвано като термопомпа, устройството може да се ползва за охладители без движещи се части или дори за генериране на мощност.
И така, това напълно оправдава изработването на генератор на енергия, който конвертира топлинната енергия от околната среда (да се уточни в какъв - светлинна, електрическа).
Лично на мен този подход ми вдъхва най-голямо доверие и отговаря на опасенията, надигащите сред СЕ търсачите (с оглед употребата в обществото).
Реално погледнато този екип прави т.нар. "студено електричество". Въпросът е при какви условия, а именно много ниска мощност и в p-n прехода.
Отварям таи тема която, струва ми се ви е доста позната защото търся хора желаещи да се включат "кой с каквото може"
Колкото повече се ровичкам и експериментирам по въпроса толкова повече осъзнавам огромните размери на кокала който съм захапал, непосилен само за едно куче дори и вълча порода, дори и питбул, каквото се сетите.
П.П. добавям един ПДФ документ в койт доста обстойно е разгледан проблема. Има още много неща да се кажат има и неща в него с които не съм много съгласен, но е едно чудесно въведние в темата.
Характерно за NEC протокола е, че вторите 8 бита повтарят първите 8 бита с обратен знак - 00001111 стават 11110000. Ако не се изисква тази проверка на данните може да се предават 16 битови стойности.
Авторът предлага конструкция с подвижна точка на окачване, която се мести синхронно с движението на махалото. Идеята е да се подават импулси на механизма за преместване в(около) крайните точки от траекторията, което да компенсира загубите при движение и натоварване. Енергията за такова преместване се очаква да е сравнително малка, поради зависване на махалото именно в крайните точки, когато се сменя посоката на движение. Импулсите трябва да бъдат еднопосочни и синхронизирани с движението на махалото. Конструкцията е сравнително проста, но за да се изяснят нещата си трябва анализ от гледище на теоретичната механика - сили, моменти, енергии.
