Здравей MZK,
за измерване на хистерезисната крива може да използваш публикуваната по-долу схема. Аз измервам обикновено на 50 Hz поради по-лесното постигане на мощен синус. Потенциометъра RV1 се използва като мащаб по оста Х, за определяне на абсолютният размер на тази ос използвам мултицета. Измервам тока чрез пада на напрежение върху три паралелно свързани съпротивления по 6.8 ом / 10 W. В зоната до насищане на материала няма изкривяване на синуса на тока и грешката не е голяма. В зоната на дълбокото насищане представлява интерес формата на кривата и грешката не е от голямо значение. Потенциометъра RV2 се използва за нагласяване на нулевата точка на кривата, по следната схема: при изключено захранване на схемата нагласявам точката на лъча на осцилоскопа да попадне в средата на екрана. Включвам захранването и с този потенциометър отново нагласям точката да попадне в средата на екрана.
За самото измерване използвам регулируем трансформатор и втори понижаващ трансформатор след него. Стандартно при повечето материали се измерва насищането при напрегнатост 800 А/м. Затова при тази напрегнатост нагласям хистерезисната крива да изпълва екрана на осцилоскопа по вертикала и хоризонтала. За повечето материали магнитната индукция при тази напрегнатост се дава в каталозите, затова и аз я приемам за известна. Следва намаляване на напрежението от трансформатора и съответно намаляване на размера на кривата по вертикала (при необходимост по хоризонтала може да се мащабира чрез RV1). От екрана на осцилоскопа може да се отчете новата стойност на достигнатата магнитна индукция при положение, че е известна максималната начална стойност.
При неизвестни материали може да се прибегне до изчисляване на действителната стойност на магнитната индукция, но аз не съм използвал тази методика.
Един пример: на Фиг_2 е показана хистерезисната крива при Нмакс = 154 А/м, докато на Фиг_1 е същата проба при Нмакс = 30 А/м.
за измерване на хистерезисната крива може да използваш публикуваната по-долу схема. Аз измервам обикновено на 50 Hz поради по-лесното постигане на мощен синус. Потенциометъра RV1 се използва като мащаб по оста Х, за определяне на абсолютният размер на тази ос използвам мултицета. Измервам тока чрез пада на напрежение върху три паралелно свързани съпротивления по 6.8 ом / 10 W. В зоната до насищане на материала няма изкривяване на синуса на тока и грешката не е голяма. В зоната на дълбокото насищане представлява интерес формата на кривата и грешката не е от голямо значение. Потенциометъра RV2 се използва за нагласяване на нулевата точка на кривата, по следната схема: при изключено захранване на схемата нагласявам точката на лъча на осцилоскопа да попадне в средата на екрана. Включвам захранването и с този потенциометър отново нагласям точката да попадне в средата на екрана.
За самото измерване използвам регулируем трансформатор и втори понижаващ трансформатор след него. Стандартно при повечето материали се измерва насищането при напрегнатост 800 А/м. Затова при тази напрегнатост нагласям хистерезисната крива да изпълва екрана на осцилоскопа по вертикала и хоризонтала. За повечето материали магнитната индукция при тази напрегнатост се дава в каталозите, затова и аз я приемам за известна. Следва намаляване на напрежението от трансформатора и съответно намаляване на размера на кривата по вертикала (при необходимост по хоризонтала може да се мащабира чрез RV1). От екрана на осцилоскопа може да се отчете новата стойност на достигнатата магнитна индукция при положение, че е известна максималната начална стойност.
При неизвестни материали може да се прибегне до изчисляване на действителната стойност на магнитната индукция, но аз не съм използвал тази методика.
Един пример: на Фиг_2 е показана хистерезисната крива при Нмакс = 154 А/м, докато на Фиг_1 е същата проба при Нмакс = 30 А/м.