Дозиращ елемент - ТРВ, бутален клапан (да проверя!), капилярна тръбичка.
Подохлаждане
Температурата на подохлаждане е температурната разлика между хладилния агент в точката на кипене (при съответното налягане) и текущата му температура.
Пример:
Хладилен агент: вода.
Точка на кипене (наситено състояние): 100 градуса (С) при 1 атм.
Текуща температура на хладилния агент (например измерена след кондензатора) - 80 градуса.
Температура на подохлаждане - 100 - 80 = 20 градуса.
В климатичните инсталации измерването на подохлаждането се използва при системи с терморегулиращ вентил. Измерват се налягането в кръга с високо налягане и температурата на сервизния клапан в същия кръг.
Температурата на подохлаждане е дадена от производителя, но обикновено е около 5.5 градуса (С). Внимание! Малко подохлаждане (ниска температурна разлика между температурата на наситено състояние и подохлаждане) може да доведе до засмукване на течна фаза в компресора!
Малка температурна разлика = малко фреон; малко подохлаждане; Добавянето на фреон ще увеличи налягането (кръга с високо налягане) и ще понижи температурата на изходящия фреон.
Голяма температурна разлика = много фреон; голямо подохлаждане.
В кръга с високо налягане - фреонът от компресора към кондензатора. Компресорът нагнетява фреона в кондензатора в изпарено състояние. В кондензатора настъпва процес на охлаждане на фреона (изхвърляне на топлина). В даден момент фреонът преминава в наситено състояние ((saturated state) е състоянието, в което фреонът е в течна и в газообразна форма). След като кондензира (премине в течна форма) фреонът отдава по-лесно топлината.
Защо е необходимо подохлаждането?
- За да се гарантира, че целият фреон преди дозиращия елемент (между кондензатора и дозиращия елемент) е в течно състояние. Наличието на газообразна съставка в тази част от кръга означава влошена ефективност! (Повече сведения - разширението на молекулите веднага след преминаването на дозиращия елемент -> води до екстра понижено налягане, съответно топлоотнемане).
Прегряване (superheat)
Фреонът преминава под формата на течност към изпарителя. Преди изпарителя се намира дозиращия елемент (напр. ТРВ). Там се осъществява преминаването от високо налягане, течно състояние към ниско налягане предимно течност. Фреонът се намира в изпарителя, абсорбира топлина и се изпарява. В средата на преминаването през изпарителя трябва да се намира в наситено състояние (да съществува в течна и газообразна форма), а до края на пътя в изпарителя трябва да е преминал изцяло в изпарена форма. Това е процесът на прегряване. Пътят на хладилния агент продължава към компресора (ниско налягане).
Прегряване - покачването на температурата на фреона в газообразна форма в изпарителя.
Подохлаждане - понижаването на температурата на фреона в течна фаза в кондензатора.
- да обясня за dry bulb, wet bulb.
- да обясня преобразуване от относително налягане и dry bulb в wet bulb.
- да сложа таблици за горното.
- да сложа таблица за изчисление на целевото прегряване и/или да намеря формулла.
В случай на капилярна тръбичка презареждането на системата с хладилен агент ще влоши и животът на компресора (поради постъпващ фреон течна фаза).
В случай на ТРВ клапан (той би трябвало да регулира прецизно изпарението, т.е. да няма фреон течна фаза в изхода на изпарителя) е проблем недозареждането на системата (води до влошено изпарение в изпарителя, след ТРВ клапана).
При системи с капилярна тръбичка или бутален клапан (?) се мери температурата на газообразната фаза (по-широката тръба) и налягането в контура с ниско налягане (синия манометър). Текущата температура (тази на тръбата) трябва да е по-висока от температурата на насищане (температурата спрямо налягането по таблица - да се гледа газообвазна форма; или манометъра, ако последнят има такова означение).
При добавянето на фреон налягането в контура с ниско налягане ще се увеличи, а текущата температура на тръбата ще спадне (по принцип се мери след изпарителя, но по обективни причини директно в края на тръбата преди компресора - при външното тяло където са и тръбите на манометъра).
Голяма разлика на текущата температура и температурата на насищане при измерване на прегряване означава недостиг на фреон - необходимо е дозареждане.
Малката разлика на текущата температура и температурата на насищане при метода с измерване на прегряване означава прекомерно количество фреон - фреонът няма да е напълно изпарен от изпарителя, частична течна фаза ще постъпва в компресора скъсявайки живота му.
Манометри
- Лява страна (син) - манометър за ниско налягане;
- Дясна страна (червен) - манометър за високо налягане.
- Средна точка - вакуум / фреон.
Прозорчето в средата служи за видимост на фреона. Когато системата е обезвъздушена и вместо вакуум помпата е закачена бутилка с хладилен агент, тръбата леко се отпуска (или клапанчето се натиска, ако има такова), за да се изхвърли въздухът от тръбата. Фреонът изпълва пространството и се вижда като течност в прозорчето (и при самото изпускане на въздуха).
(Фитингите (hoses) пасват само на съответните тръби и не могат да се сгрешат).
Фреон
- с добавки (масло; маркер за течове)
- чист;
Стъпка 1 (обезвъздушаване)
Вакуум-помпата се пуска за 15 минути. И двата крана (за ниско и високо налягане) се освобождават. Налягането на манометъра за ниско налягане трябва да е ( 0.101 MPa / -760 mmHg ).
След 15 минути, докато вакуум помпата работи, крановете на двата манометъра се затварят. Помпата се изключва. Системата се оставя за около час, след което се проверява дали налягането е непроменено!
Ако след определеното време няма изменение в стойността на вакуума, помпата се включва отново, след което крановете на манометрите се отварят отново, за да обезвъздуши максимално добре системата.
Приключването на вакуумирането е същото (крановете на манометрите, след тях помпата).
Стъпка 2 (добавки)
Вакуум помпата се разкача. Добавките се поставят в чашката на сервизния маркуч (средния на манометъра, същият ползван за вакуум помпата) в предварително определеното количество. (? - това да го проверя). Препоръчително е добавянето на добавка за течове (UV DYE).
Сервизният маркуч се свързва към бутилката с хладилен агент.
Внимание!
Повечет нови (многокомпонентни) фреони се зареждат в течно, а не в газообразно състояние. Бутилката трябва да се обърне, така че гърловината й да сочи към земята!
Въздухът от тръбата се гони, като гайката към манометрите се отвърти леко (или се натисне клапана, ако има такъв), докато започне да излиза течност (фреон).
Стъпка 3 (зареждане)
Климатикът се пуска. Компресорът няма да работи, докато няма налягане в системата. Кранът на маномеъра за ниско налягане се отпуска. В момента, в който системата включи компресора показанието на манометъра веднага ще спадне до някаква стойност (10PSi?). Заедно с понижаването на налягането на манометъра за ниско налягане трябва да започне повишаването на налягането при манометъра за високо налягане (до каква стойност?). Налягането в тръбите за високо налягане ще расте с добавянето на повече фреон.
Илюминатора в средата на манометричния прибор показва преминаването на фреона. В случай на смяна на бутилката с хладилен агент задължително затворете крана за ниско налягане преди откачането на бутилката!
По време на самото зареждане се използва кантарче, на което е поставена бутилката с хладилен агент. Отчита се какво количество е необходимо и колко е олекнала бутилката.
Внимание! Зареждайте фреонът бавно!
След като сте заредили системата с необходимото количество хладилен агент затворете крана на манометъра и разкачете бутилката!
Здравейте. Бойлерът ми има голям дял в месечната сметка за ток. Реших да направя нещо по въпроса. Предварително пояснявам, че не си играя много с термостата на бойлера и той не се намира на етажа, на който живея. Други потребители могат да го управляват ръчно, стига да им е удобно.
Закупих устройство за отдалечен контрол на бойлера и започнах да събирам данни. Започвам темата и ще я обновявам в последствие с промените и резултатите.
Устройството има електронен температурен сензор, който се монтира в тръбичката в долната част, заедно с капилярния терморегулатор (по спецификация регулира от 0 до 75 градуса).
При моя бойлер дълбочината на тръбичката е около 30 cm. Практически това са 30 cm от дъното на бойлера, на които се извършва измерването на температурата.
Тук е първият интересен момент. Ако терморегулаторът е настроен на 60 градуса, е ли целият обем до най-високата точка загрят с горе-долу същата температура?
Предстои да измеря температурата на водата от чешмата. Междувременно смятам, че е горе-долу същата. В първите 1-2 доподгрявания, докато все още се подгява студената навлезла вода може би има по-сериозна конвекция, съответно смесване на водата и равнометно разпределение.
Обърнете внимание, че първите периоди на доподгряване на водата са по-кратки, а по-късните -> по-дълги.
Периодът на включено състояние на нагревателя (в случай на доподгряване) е около 5 минути, мощността на нагревателя е 2600W, т.е. консумираната енергия е 2600*(5/60) Wh или около 216 Wh. Грубо за нощта е имало 4 доподгрявания (началното охлаждане е поради ползването на топла вода около 1 часа), т.е. около 860 Wh, но да речем, че в редовен случай на неползване на топла вода през нощта това са 5 подгявания или около 1 kWh.
Друг метод за изчисление на тази енергия е като се пресметне количеството енергия необходимо за подгряването на водата (от графиката тя е загрята с 3 градуса).
Q = cp * m * dT
Q - количество топлина [kJ]
cp - специфичен топлинен капацитет, за водата е 4.19 kJ/kg
m - маса
dT - температурна разлика
За подгряване на 1 кг вода с 1 градус сметката е 4.19kJ * 1 * 1; това са 4.19 kWs (киловат-секунди) или 4190/3600=1.164 Wh (ват-часа).
Ако обемът на реално загрятата вода е около 60 литра (30 см от долната част на бойлера са под температурния сензор, бойлерът е 80 литров), тогава за подгряването на тази вода са нужни:
1.164 * 60 * 3 = 209 Wh.
Нощната тарифа в момента е 0.1 лв, т.е. цената за поддържането на водата в бойлера за цялата нощ е 5 доподгрявания с около 200 Вч енергия = 1 кВт/ч енергия или около 10 стотинки.
Предстои днес да настроя бойлера на по-ниска температура, за да се види какви са топлинните загуби (планирани 50 градуса) и да се оптимизират режимите.
Способ непосредственного преобразования тепловой энергии в электрическую
Цитат:Текст
Смотреть
141560 Класс 21 д, 35 г СССР ПИСАНИЕ ИЗОБРЕТЕНИН АВТОРСКОМУ СВИДЕТЕЛЬСТВУ одписная группа Л 97 И. К. Вульфель ОБ НЕПОСРЕДСТВЕННОГО ЕПЛОВОЙ ЭНЕРГИИ В ЭЛ т О ПРЕОБРАЗОВАНИЯКТРИЧЕСКУЮ 15 декабря 960 г. за689179/24 в Комитет по делам изобретени и открытий при Совете Министров СССР явлен 0 пблико 9 ва 961 Бюллетене изобретенийЕе Р- ЬЕ1 Известны способы непосредственного преобразования тепловой энергии в электрическую путем периодического нагревания и охлаждения сердечника нелинейной катушки индуктивности термоэлектрического генератора вблизи точки Кюри для возбуждения переменного тока в результате периодического изменения магнитной проницаемости материала сердечника,Предлагаемый способ отличается от известного тем, что нелинейную катушку индуктивности включают совместно с линейной емкостью в цепь, работающую в условиях параметрического резонанса при частоте, вдвое меньшей частоты нагрева сердечника.Такое выполнение способа позволяет уменьшить вес, габариты и инерционность генератора.На чертеже изображена принципиальная схема преобразовательного устройства, поясняющая предлагаемый способ.Термоипдуктивная электрическая цепь устройства состоит из линейной емкости С, омического сопротивления нагрузки хи нел 11 нейной индуктивности Е, величина которой зависит от температуры. Катушка индуктивности имеет ферромагнитный сердечник, набираемый из тонких пластин, выполняющих одновременно функции теплоприемника и охладителя. Катушка индуктивности выполнена конструктивно таким образом, что ооеспечивается периодическое изменение индуктивности при периодическом нагревании или охлаждении ее ферромагнитного сердечника. Сущность предлагаемого параметрического резонансного способа преобразования тепловой энергии в электрическую заключается в изменении индуктивности контура У. при неизменном токе с, при этом тепловой энергией совершается работа А против сил электромагнитного поля141560 Предмет изобретения Способ непосредственного преобразования тепловой энергии в электрическую путем периодического нагревания и охлаждения сердечника нелинейной катушки индуктивности термоэлектрического генератора вблизи точки Кюри для возбуждения переменного тока в результате периодического изменения магнитной проницаемости материала сердечника, отл ич а ю щи йс я тем, что, с целью уменьшения веса, габаритов и инерционности генератора, указанную катушку включают совместно с линейной емкостью в цепь, работающую в условиях параметрического резонанса при частоте, вдвое меньшей частоты нагрева сердечника. Составитель Н. В Охрии Редактор М, Р. Золотарев Техред Т. Л. КурилкоПодп к печ. 10.Хг. Формат бум. 70 Х 108/мЗак 9627 Тираж 250ЦБТИ прн Комитете по делам изобретенийпри Совете Министров СССРМосква, Центр, М. Черкасский пер.,Корректор Р. Я. Беркович Объем 0,18 изд. л. Цена 4 коп. н открытийд. 2/6. Типографии ЦБТИ Комитета по делам изобретений и открытий при Совете Министров СССР. Москва. Петровка, 14.где ЬТ - энергия контура, полученная за счет преобразования гепловой энергии в электрическую за полпериода собственных колебаний системы, что равносильно внесению электрической энергии в колебательный контур; Е, - первоначальное значение индуктивности контура; /.з и Е - измененная индуктивность контура в результате изменения температуры ферромагнитного сердечника. Периодически воздействуя тепловым потоком на линейную индуктивность Е, с частотой в два раза большей средней собственной частоты системы, возбуждают в ней электрические колебания, получая преобразования тепловой энергии в электрическую.
Заявка
689179, 15.12.1960
Вульфельдт И. К
МПК / Метки
МПК: H01L 37/04
Метки: тепловой, энергии, электрическую, непосредственного, преобразования
Опубликовано: 01.01.1961
Публикувано от: mzk - 05-11-2016, 08:45 PM - Форум: Справочник теория
- Без отговори
Плаваемост (buoyancy, upthrust) е силата с която флуид противостои на потопен обект. Големината на тази сила е равна на теглото на изместената течност.
Интересен момент е, че силата на действието не зависи от дълбочината.
Пример:
1. Пластмасова бутилка с тегло 5g и обем 500ml е напълнена с 500ml вода и е потопена във вода. Бутилката потъва.
2. Същата бутилка е напълнена с 400ml вода. Бутилката плува. Водоизместимостта й е 500ml, сумарното тегло е 405g, а силата на плаваемост е 95g (реално погледнато тя "изплува" или има сила на изплуване от 95g.
Наред с данните за температура, атмосферно налягане, влажност, посока и скорост на вятъра е интересно и проследяването на допълнителни данни, например слънчева активност ("слънчеви изригвания", черни петна, слънчев вятър - водещи до т.нар. електромагнитни бури). Ето някои източници:
В общи линии текущите фреони в масова употреба (безопасни - безвредни или слабо вредни за околната среда; слабо токсични и/или слабо запалими) са R-134A и R-410A, като R-410A има по-добри свойства на топлопренасяне.
R - в началото отбелязва refrigerant - хладилен агент.
Серии хладилни агенти:
R-400 - зеотропни;
R-500 - азеотропни;
R-700 - неорганични съставки;
Ако в дадена серия хладилни агенти някой производител състави нов хладилен агент, той получава следващото свободно число. Ако друг производител представи състав от същите компоненти, получава същото число. Ако съставът е същия, но тегловите пропорции са различни - получава същото число, но с индекс някаква буква от азбуката.
Чисти хладилни агенти - R-22, R-12, R-134A - молекули само от един тип; не си променят състава при изпарение или кондензиране.
Азеотропни - R-500, R-502, R-507 - смес от два чисти хладилни агента, чиято комбинация формира трети различен тип хладилен агент с нови свойства.
Зеотропни - R-401A, R-402A, R-409A - смес от 2-3 различни хладилни агента, които не правят азеотропна смес.
------------------
Хладилните агенти съставено от хлор-флуор въглерод (R-500, R-502, R-12) са период на разпад до 40 години и се издигат до озоновия слой преди да са се разпаднали и към днешно време би трябвало да не се използват. Един атом хлор унищожава до 100000 молекули озон.
------------------
HCFC - R-22, R-123, R-124
------------------
HFC - R-134A, R-401A; R-507
Нискотемпературни, среднотемпературни, високотемпературни (low, middle, high - back pressure) - http://hvac-talk.com/vbb/showthread.php?...ompressors
Тъй като температурата на изпарение зависи от налягането, колкото е по-ниско то, толкова ще е по-ниска и температурата на изпарение. Нискотемпературните (фризери, хладилници) съответно имат по-ниско налягане (и по-ниска температура на изпарение), но и по-малък изпомпван обем.
Горните термини са относителни спрямо вида и мощността на мотора, но имат отношение към отношението на електрическата мощност на мотора и топлинния капацитет на системата.
Цитат:An HBP compressor is designed to pump a much higher volume of refrigerant, thus the valve ports are larger. This makes it less able to pull into a very deep vacuum. It is not a big difference, but there is a difference.
Since the HBP compressor is designed to pump a higher refrigerant volume, it has a little heavier motor. When run in a low temp low volume application, the more powerful motor will run closer to synchronous speed, which causes it to run hotter than it should, thus it needs a little more cooling than the LBP motor.
