Колеги, в работата си по добиване на B.G. (може да считате и разделени Н2 и О2) чрез електролиза, стигнах до важни изводи ! Първо, да изясня какво имам в предвид под качествен газ. Водорода има два изомера. Орто и пара . Орто-водорода (оН2) се счита за по-високо енергиен. Добива се при определени условия. Заедно с това при електролизата присъстват и чисто механични примеси: изпарения (особено ако електролизера вдига висока температура), увлечени частици електролит, заедно с газа към газовите изходи. При неграмотно направен Е. (електролизер) тези фактори влошават качеството на добитият газ.
За конструкцията на Е. да говорим в друга тема. Тук отварям въпрос за захранването ! Мн. важен фактор за ефективността на системата като цяло. Ще поясня, имам в предвид захранване от мрежата. Знаете че в лошо конструирано захранване, има големи загуби ! Стигнах до простият извод че директно вкл. Е. към мрежата работи с мн. прилична ефективност. Директно ще рече следното: входа на греца се захранва през кондензатор, на изхода се вързва директно Е. евентуално през изм. шунт. Голямото предимство на тази проста схема е следното: могат да се вкл. от 1 до 101 клетки в серия произволно, кондензатора държи тока постоянен независимо от състоянието на Е. ! Като недостатък отчитам, възможност за регулиране на тока само чрез превкл. на стойности на кондензатори. Кондензаторите са обемни. Важно е да подчертая че ефективността на това захранване се увеличава с прибавяне на брой клетки. Като при една клетка еф. е най ниска ! Поради финансов недостиг за сега имам възможност да изпробвам това захранване с до 20 клетки в серия ! Загубите които регистрирам са ок. 17%! Като меренето е гарантирано. Напрежение, ток, true RMS, осцилоскоп.
Следващото захранване което използвам е грец с два тиристора. Греца захранвам от мрежата чрез трансформатор. Поради наличието на трансформатор, тук за еф. на захранването не можем да говорим. Движи се в най-добрият случай ок. 65% ! Предимството на това захранване е че чрез фазово регулиране мога да контролирам тока от нула до макс. плавно ! Предполагам че ако имам наличен Е. със 100 и над 100 клетки еф. ще бъде по висока и то значително !
Друг прост метод за рег. на тока е чрез превкл. на брой клетки ! Например при 110 клетки Е. можем да намаляваме броя на вкл. клетки. Известно предимство представлява факта че "почиващите" клетки ще се охлаждат. Като говоря за температура ще добавя че смятам ок. 35℃ за оптимална за работа на Е. ! Така ! Мисля че изясних до тук нещата !
Като задача за Е. с по-малък брой клетки и вкл. към мрежа, постигане на висока еф. виждам разработка на мощно импулсно захранване ! Според мен трудна задача ! Първо, при мощните имп. захранвания трудно се достига висока еф. ! Второ, заслужава ли си труда и цената ? Т.е. изпитвам съмнение че ще се получи кой знае какво ?? Това е причина да не съм се захванал с това !
Може би имате друго мнение ??
Поздрави !
P.S. Пропуснах да опиша още два начина на захранване които съм експериментирал !
Управление на първична на трансформатор (в моят случай електрожен) със симисторно управление. На вторична страна е вързан грец и след него Е. Нямам мерене за еф. на този начин. Досещате се че обикновените електрожени не блестят с ефективност. Другият начин е фазово управление на тиристор серийно вързан с Е. след греца. Този начин не е лош. Почти идентичен с half bridge (два тиристора и два диода, грец). Малко по не еф. имаме пад в/у 5 полупроводника срещу 4 при half bridge. Фазовото управление на симистора е подобно на димерите за осветление. Фазовото управление на тиристора осъществявам с таймера 555 или PIC контролер. Фазовото управление на half bridge осъществявам с PIC контролер. Това решение е най-добро, защото в контролера могат да се въведат чрез датчици данни за температура и ниво на електролита, данни за налягането на произведеният газ. Така смятаме да осъществим пълен, автоматизиран контрол в/у процеса. Николай Стоянов освен че знае всичко, от написаното до тук пише и кода за контролера !
За конструкцията на Е. да говорим в друга тема. Тук отварям въпрос за захранването ! Мн. важен фактор за ефективността на системата като цяло. Ще поясня, имам в предвид захранване от мрежата. Знаете че в лошо конструирано захранване, има големи загуби ! Стигнах до простият извод че директно вкл. Е. към мрежата работи с мн. прилична ефективност. Директно ще рече следното: входа на греца се захранва през кондензатор, на изхода се вързва директно Е. евентуално през изм. шунт. Голямото предимство на тази проста схема е следното: могат да се вкл. от 1 до 101 клетки в серия произволно, кондензатора държи тока постоянен независимо от състоянието на Е. ! Като недостатък отчитам, възможност за регулиране на тока само чрез превкл. на стойности на кондензатори. Кондензаторите са обемни. Важно е да подчертая че ефективността на това захранване се увеличава с прибавяне на брой клетки. Като при една клетка еф. е най ниска ! Поради финансов недостиг за сега имам възможност да изпробвам това захранване с до 20 клетки в серия ! Загубите които регистрирам са ок. 17%! Като меренето е гарантирано. Напрежение, ток, true RMS, осцилоскоп.
Следващото захранване което използвам е грец с два тиристора. Греца захранвам от мрежата чрез трансформатор. Поради наличието на трансформатор, тук за еф. на захранването не можем да говорим. Движи се в най-добрият случай ок. 65% ! Предимството на това захранване е че чрез фазово регулиране мога да контролирам тока от нула до макс. плавно ! Предполагам че ако имам наличен Е. със 100 и над 100 клетки еф. ще бъде по висока и то значително !
Друг прост метод за рег. на тока е чрез превкл. на брой клетки ! Например при 110 клетки Е. можем да намаляваме броя на вкл. клетки. Известно предимство представлява факта че "почиващите" клетки ще се охлаждат. Като говоря за температура ще добавя че смятам ок. 35℃ за оптимална за работа на Е. ! Така ! Мисля че изясних до тук нещата !
Като задача за Е. с по-малък брой клетки и вкл. към мрежа, постигане на висока еф. виждам разработка на мощно импулсно захранване ! Според мен трудна задача ! Първо, при мощните имп. захранвания трудно се достига висока еф. ! Второ, заслужава ли си труда и цената ? Т.е. изпитвам съмнение че ще се получи кой знае какво ?? Това е причина да не съм се захванал с това !
Може би имате друго мнение ??
Поздрави !
P.S. Пропуснах да опиша още два начина на захранване които съм експериментирал !
Управление на първична на трансформатор (в моят случай електрожен) със симисторно управление. На вторична страна е вързан грец и след него Е. Нямам мерене за еф. на този начин. Досещате се че обикновените електрожени не блестят с ефективност. Другият начин е фазово управление на тиристор серийно вързан с Е. след греца. Този начин не е лош. Почти идентичен с half bridge (два тиристора и два диода, грец). Малко по не еф. имаме пад в/у 5 полупроводника срещу 4 при half bridge. Фазовото управление на симистора е подобно на димерите за осветление. Фазовото управление на тиристора осъществявам с таймера 555 или PIC контролер. Фазовото управление на half bridge осъществявам с PIC контролер. Това решение е най-добро, защото в контролера могат да се въведат чрез датчици данни за температура и ниво на електролита, данни за налягането на произведеният газ. Така смятаме да осъществим пълен, автоматизиран контрол в/у процеса. Николай Стоянов освен че знае всичко, от написаното до тук пише и кода за контролера !