24-04-2017, 10:22 PM
Според всеобщото разбиране гравитацията е консервативна сила и колкото енергия се влага за нейното преодоляване толкова се получава и след спускане на масите. Но според мен консервативната сила се преодолява с хитроумна конструкция.
Пример за такава е хидро-гравитационната установка на Михов. Тя представлява безконечна верига с поставени тежести и присъединени към тях въздушни балони, така че да се получат тела с различна плаваемост.
Както се вижда от схемата от едната страна тежестите са разтегнали поплавъците и се получава някаква плаваемост, докато от другата тежестите са смачкали маншоните, изтласкали са въздуха от тях и телата нямат никаква плаваемост. Въздуха от едната страна се измества към другата посредством маркучи които свързват всички поплавъци. По първоначални разчети силата която би трябвало да се получи при разпъването на всички маншони трябваше да бъде около 600 - 700 гр. В действителност те не всички се разпънаха до край поради налягането на водата. Приложих малко вътрешно налягане и нещата се подобриха. Но се появи един проблем който не бях видял в началото: тъй като зъбните колела бяха с 5 зъба се наложи и самата верига да бъде с 11 звена. Така се получи голям дебаланс от различните положения на тежестите, пиковете на този дебаланс бяха на стойност 700 гр при потопена конструкция. За да реши този проблем трябва да се приложи баланс чрез поставяне на няколко нови конструкции на обща ос но със завъртане на някакъв градус една спрямо друга. Тежестите се намират в равновесно положение когато са разположени 5 от едната страна, 5 от другата и една най отгоре.
Прилагам файл с измерванията, направени без прилагане на вътрешно налягане и без установката да е потопена. Вижда се еднаквата форма и почти еднаквите сили в права и обратна посока. Силата се измерва като се прилага изтегляне посредством въже. Така се получава силата която се съпротивлява на това преместване, тя съответно е равна но противоположна на получената в самата установка. По разчети полезната сила която се получава при потапяне на установката е около 150 гр. За да стане нейното влияние забележимо и установката да може да заработи реално трябва да се намали дебаланса и това става (по разчети) с добавяне на две нови установки на една ос и тяхното дефазиране на 1/3 от стъпката. Така максимална сила на дебаланс ще бъде 200 гр а полезната сила - 450 гр. Разликата е малка но мисля че ще може да се получи някакво завъртане.
Предстои преработка чрез поставяне на зъбни колела с 6 зъба и надявам се силно намаление на дебаланса.
Пример за такава е хидро-гравитационната установка на Михов. Тя представлява безконечна верига с поставени тежести и присъединени към тях въздушни балони, така че да се получат тела с различна плаваемост.
Както се вижда от схемата от едната страна тежестите са разтегнали поплавъците и се получава някаква плаваемост, докато от другата тежестите са смачкали маншоните, изтласкали са въздуха от тях и телата нямат никаква плаваемост. Въздуха от едната страна се измества към другата посредством маркучи които свързват всички поплавъци. По първоначални разчети силата която би трябвало да се получи при разпъването на всички маншони трябваше да бъде около 600 - 700 гр. В действителност те не всички се разпънаха до край поради налягането на водата. Приложих малко вътрешно налягане и нещата се подобриха. Но се появи един проблем който не бях видял в началото: тъй като зъбните колела бяха с 5 зъба се наложи и самата верига да бъде с 11 звена. Така се получи голям дебаланс от различните положения на тежестите, пиковете на този дебаланс бяха на стойност 700 гр при потопена конструкция. За да реши този проблем трябва да се приложи баланс чрез поставяне на няколко нови конструкции на обща ос но със завъртане на някакъв градус една спрямо друга. Тежестите се намират в равновесно положение когато са разположени 5 от едната страна, 5 от другата и една най отгоре.
Прилагам файл с измерванията, направени без прилагане на вътрешно налягане и без установката да е потопена. Вижда се еднаквата форма и почти еднаквите сили в права и обратна посока. Силата се измерва като се прилага изтегляне посредством въже. Така се получава силата която се съпротивлява на това преместване, тя съответно е равна но противоположна на получената в самата установка. По разчети полезната сила която се получава при потапяне на установката е около 150 гр. За да стане нейното влияние забележимо и установката да може да заработи реално трябва да се намали дебаланса и това става (по разчети) с добавяне на две нови установки на една ос и тяхното дефазиране на 1/3 от стъпката. Така максимална сила на дебаланс ще бъде 200 гр а полезната сила - 450 гр. Разликата е малка но мисля че ще може да се получи някакво завъртане.
Предстои преработка чрез поставяне на зъбни колела с 6 зъба и надявам се силно намаление на дебаланса.