Малко размисли относно съхранената във воден буфер 1000л енергия. На всеки 10град спад на температурата буферът отдава около 11.6kWh топлина. За dt=20град съхранената енергия е около 23kWh. Тези сметки са без да вземаме предвид неизбежните загуби през топлоизолацията на резервоара. В тоя дух на мисли е по-добре водата да се загрява до по-ниска температура, което води до по-малки загуби и съответно по-голям обем за една и съща енергия. Примерно 55/35град температурен режим на буфера, подходящ за работа с вентилаторни конвектори. При добро слънцегреене дори зимата и минусови температури едни вакуумно-тръбни слънчеви колектори с площ 4-5кв.м биха могли го постигнат при подходящ монтажен ъгъл. Това би могло да осигури температурен комфорт през ноща в една добре проектирана и топлоизолирана сграда с площ 100-200кв.м. В добавка водният буфер осигурява оптимално КПД на котлите с твърдо гориво и изглажда пулсациите на топлината им.
Вентилконвекторите се оказва, че искат голям дебит на преминаващия топлоносител, 500-600l/h, за да работят ефективно. Циркулационната помпа и диаметъра на тръбите трябва да се подберат подходящо. Ообемът топлоносител в конвектора е само 1-2l, което може да причини чести включвания на ТП, свързана дирктно към системата с конвектори след буфера за да се осигури и режим на охлаждане лятото.
Повече разсъждения и схеми в темата за хибридни системи.
Вентилконвекторите се оказва, че искат голям дебит на преминаващия топлоносител, 500-600l/h, за да работят ефективно. Циркулационната помпа и диаметъра на тръбите трябва да се подберат подходящо. Ообемът топлоносител в конвектора е само 1-2l, което може да причини чести включвания на ТП, свързана дирктно към системата с конвектори след буфера за да се осигури и режим на охлаждане лятото.
Повече разсъждения и схеми в темата за хибридни системи.