Аналогов

Пълна версия: Диаграми на взаимодействие между магнити
В момента виждате орязана версия на нашия форум. Вижте пълната версия с подходящо форматиране.
Опитите са направени с показаната на снимката установка. Единият магнит се поставя на подвижната платформа, а другият върху алуминиевият кръг. Мери се силата която оказва магнита поставен върху алуминиевият кръг, като силата е ограничена от опорите само в посока успоредна на движението на платформата. Натиск върху алуминиевият кръг в посока на ляво дава показание за положителна сила, а в посока на дясно - отрицателна. Движение на ляво съответства на намаляване на координатата Х. За опитите са използвани магнити с размери Ф12 х 60 мм.
П.п. Файла с измерванията има повече от една страница.
Bat_Vanko, каква е идеята?! Впрягане на магнита да върши полезна механична работа или що?.. Ти сега ше земеш да утепаш ентусиазма на адаша-БГ и Вектора Big Grin Шейната от какво е, става за CNC махина. Иначе поздравление за прецизните и подредени резултати, типично в стила ти. Бравос!.. Може да се поразсъждава върху получените графики.
(Абе какво стана с Михов репликата, няма ли да отвориш тема?!)
Здравей getca, нещата тръгнаха точно от "махината на Михов", макар и незавършена тя даде много интересен път за развитие: гравитационното поле е консервативно и според съвременната наука от него може да се получи толкова енергия колкото е вложена минус загубите. Но при установката на Михов има дебаланс на силите и се получава по-голяма сила в едната посока в сравнение с другата. Самото устройство може да работи без да нарушава ЗЗЕ (правилната затворена система в случая е земя-резервоар) и се оказва че може да получава енергия от гравитацията. Гравитацията може да е консервативно поле, но все пак е поле и има енергия в себе си. Получаването на енергия в случая е по скоро въпрос на принципно решение, а не на нарушение на природните закони.
Магнитното поле също е консервативно и предполагам също ще може да бъде използвано чрез подходящата конструкция. Но за целта трябва да се изследва дебаланса на силите на взаимодействие между двойка магнити. Силата на привличане/отблъскване постепенно се увеличава при приближаване и намалява при отдалечаване. Като се начертае графика на извършената в случая работа от силите се получава пирамида. В нормалният случай тази пирамида е симетрична, което означава че работата при приближаване е равна на работата при отдалечаване. В този случай няма допълнителна сила която поне да преодолее триенето и процеса затихва.
Целта е да се намери такава конфигурация на магнита или групата магнити така че да се получи асиметрия в работата. Т.е. пречещите (спиращите) сили да нарастват по стръмно и тяхната работа да бъде по-малка от помагащите, които трябва да намаляват по-бавно. В случая под работа разбирам сила по преместване или площта на получените графики.
Да, интересно. Навява ме мисълта за OC MPMM. Там статорните магнити се въртят.



Bat_Vanko, не ми стана съвсем ясно кога силите са отрицателни. Съдейки по графиките в прикачения файл (напр. схема А), платформата се измества в посока към магнита на алуминиевата плочка. В някакъв момент се изравняват предполагам и платформата подминава статичния магнит. Предполагам там някъде се получават отрицателните сили (т.е. сили на взаимно отблъскване). Правилно?
Здравей mzk, дали силата ще бъде положителна или отрицателна няма общо с привличане или отблъскване. На самата схема е показана посоката в която приложената сила върху алуминиевият диск (там е вързан тензодатчика на везната) е положителна или отрицателна. Най-близкото като разбиране е че силата със знак минус винаги е спиращата, а тази с плюс - винаги ускоряваща (или обратното).
Ще поясня това с обяснение върху схема А: при движение на платформата към приближаване на двата магнита с едноименните си полюси, имаме отблъскване в началото. Това от картинката съответства на положителна сила (такова показание дава и кантара). При изравняване на двете чела на едноименните полюси (65 мм от диаграмата от Лист 1) силата става 0 и сменя своят поляритет. Вече започват да се привличат разноименните полюси, въпреки своята отдалеченост. Това привличане се отчита от везната като отрицателна сила. Силата става максимална точно когато магнитите са един до друг (135 мм от диаграмата) и отново сменя своята посока. Отново е на привличане, но дърпа платформата в обратна посока и съответно сменя своят знак. Така до достигане на 195 мм от диаграмата, когато отново се изравняват челата на едноименните полюси и смяна на посоката на действащата сила.
Интересна в случая е комбинацията между схеми В и Д. В зоната от 100 до 130 мм и двете комбинации магнити действат на отблъскване и техните сили ще се сумират. Докато в зоната от 130 мм до 170 мм едната група действа на отблъскване а другата на привличане и техните сили взаимно се неутрализират. Като резултат работата на приближаване ще бъде значително по-малка от работата при отдалечаване. Е механичното сумиране на две симетрични величини ще даде трета отново симетрична, което не ни върши работа. Но ще бъде необходимо да се поработи по този въпрос още повече че в магнитните мотори на Йълдъз също присъства подобна схема.