Аналогов

Пълна версия: Резонансна честота на стандартен ТТ
В момента виждате орязана версия на нашия форум. Вижте пълната версия с подходящо форматиране.
Под стандартен ТТ разбирам първична от една или няколко витки, поместена в единия край и вторична с много по-голям брой навивки, без сърцевина.

[Изображение: attachment.php?aid=49]

По дефиниция знаем, че вторичната намотка в транформатора на Тесла е (и би трябвало) LC резервоар (LC tank), т.е. НЕ ТРЯБВА да има излъчване на радиовълни. Ето защо работната честота на трансформатора трябва да е много по-ниска от честотата на излъчване на еквивалентна индуктивно-натоварена монополна антена (вторичната се разглежда като индуктивен товар за скъсяване на 1/4 заземен вибратор, например като антената до Вакарел).

Освен това по дефиниция не трябва да има електрически разряди от вторичната към земя или други обекти. Възприемането на хората, че ТТ е създаден за разряди е най-голямата глупост и заблуда.

Вторичната намотка в ТТ акумулира енергия и представлява елемент с разпределени параметри. Т.е. индуктивността и паразитният капацитет формират LC кръг. Във фиг. 1 се вижда приблизително какво е разпределението на тока и напрежението по дължината на една стандартна въздушна бобина, работеща на фундаменталната си честота.

Това означава, че ако се поднесе неонова крушка, в основата (близо до първичната), тя няма да свети, а светенето й ще се засилва с достигането към противоположния (или във случая на фиг. 1, най-високия) край.

Обратно, ако се поднесе бобина, към която е свързана лампичка, в долния край (близо до първичната), тя ще свети силно, а силата на светене ще отслабва с доближаване на срещуположния край.

Два метода, които намирам за много подходящи при търсенето на резонансната честота на такива бобини включват осцилоскоп и сигнал генератор. Трансформаторът трябва да е поставен далеч от всякакви предмети, стени и прочее. Аз ги слагам на пластмасова маса, на 1 метър от земята и стоя също така на поне 1 метър разстояние.

В горният край на вторичната се доближава незаземена сондата на осцилоскопа. Тук вече има внесен паразитен капацитет от самата сонда и заземяващата оплетка от кабела на сондата, но въпреки това резултатите не са лоши.

[Изображение: attachment.php?aid=51]

Метод 1:
Със сигнал генератора се пускат правоъгълни импулси на първичната. Честотата се регулира, докато не се покаже затихващото трептене от самоосцилиращата вторична.

[Изображение: attachment.php?aid=50]
Заб: в случая фазата на правоъгълния импулс е отместена, тъй като сигналът е взет от втория изход на SG3525. Реалният сигнал на първичната намотка съвпада с червената линия, където е всъщност задният му фронт.

Метод 2:
Правоъгълните импулси от метод 1 са подходящи за бързо установяване на основният хармоник на вторичната, но за да се види хубаво резонансът се използва синусоидален сигнал. Отнема повече време, докато се разходите по цялата предварително предвидена честотна лента, но за сметка на това резонансът е много силно изразен и можете по-прецизно да измерите параметри като качествен фактор например.



Още един вариант за измерване на резонансната честота е, като свържете три големи съпротивления последователно и ги звържете към двата края на вторичната. Със сондата на осцилоскопа се мери пада на напрежение само върху средния резистор! Целта е да се ограничи внесеният капацитет, но да има основа за по-прецизни изчисления на вторичната.

[Изображение: attachment.php?aid=52]